Понятието сродни права е винаги свързано със системата на авторското право.Близостта е видна още от наименованието сродни на авторските права, което широко се използва, както в научната литература, така и в правните системи на отделните страни ( neighbouring or related rights, Verwandte Schutzrechte, droits voisins, смежные права).1 В българската правна система сродните права, също както авторските се отнасят към категорията на абсолютните субективни права. Докато при авторските носител е предимно авторът, то носителите на сродни права са класифицирани съгласно чл.72 на Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) в следните групи: артисти –изпълнители, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, радио и телевизионни организации. Кръгът на закриляните обекти на сродни права, съгласно чл.72 на ЗАПСП обхваща: изпълненията, звукозаписите, първоначалния запис на филм или друго аудиавизуално произведение, програмите на радио и телевизионните организации. Продължителността на закрила на сродните на авторските права е 50 години.
Самостоятелна международна регламентация сродните права получават с подписването през 1961г. на Римската конвенция за закрила на артистите – изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващи организации.Специална закрила на тези права е въведена за първи път в правните системи на Германия през 1965г., Франция през 1985г, Холандия през 1993г., Белгия през 1994г.2
България се присъединява към Римската конвенция през 1995г., но в ЗАПСП още през 1993г. в дял втори се урежда материята за сродни на авторските права, а с поправките от 2000г. за носители се признават и филмовите продуценти.
ЗАПСП, разграничава правомощията на носителите на авторски и сродни права като неимуществени (правото на име) и имуществени (правото на използване на произведението)3 . Изключителните имуществени права могат да бъдат упражнявани индивидуално или чрез организация за колективно управление. Колективното управление на авторски и сродни на тях права е възможно решение, когато индивидуалното упражняване е непрактично, по една от следните причини: голям брой произведения, голям брой ползватели, съвместни произведения включващи няколко носители на авторски или сродни на тях права. Обикновено предимствата на колективното управление са в по-лесно практическо прилагане на правата и тяхното по-ефективно администриране, увеличаване броя на договорите с ползвателите, намаляване на административните разходи.
При колективното управление, носителите на права упълномощават организациите да управляват техните имуществени права. Тези организации от своя страна преговарят и сключват договори с ползвателите, събират таксите за използване на произведенията и разпределят получените суми между носителите на права, определят размера на отчисленията за издръжка, чиито процент варира обикновено около 25 % от приходите. Не на последно място организациите за колективно управление на права, осъществяват защита и представляват своите членове пред съда и всички административни органи.
При индивидуалното управление, носителите на права самостоятелно сключват договори с ползвателите и преговарят за заплащане на възнаграждение, самостоятелно търсят защита на своите права пред правораздавателните органи.
Колективното администриране на правата е за предпочитане, когато тяхното индивидуално управление е невъзможно, недостатъчно и непрактично.
Правата, които могат да се управляват колективно, са:
1. Права за публично изпълнение, за излъчване по безжичен път и предаване чрез кабел, предаване по Internet т. нар. малки права.
2. Права за възпроизвеждане на произведенията върху материален носител и тиражирането им т. нар. механични права.
3. Права за публично представяне на музикално – драматургични произведения т.нар. големи права.
4. Права за възпроизвеждане по репрографски начин.
5. Право на следваща продажба (droit de suitе).
6. Право на възнаграждение при частно копиране за лични нужди.
Дружествата за колективно управление на сродни права с по-голяма известност в Европа са:
-GRAMEX, което съществува в Дания и Финландия и управлява правата на артистите – изпълнители и продуцентите.
- ADAMI, което съществува във Франция и управлява правата на артистите изпълнители.
- GVL, което съществува в Германия и управлява правата на артистите – изпълнители и продуцентите.
- SENA, което съществува в Холандия и управлява правата на артистите – изпълнители и продуцентите.
Понятието организация за колективно управление на авторски права и сродни права се въвежда в България с действащия от 1993г. ЗАПСП.
Първите организации за колективно управление на авторски права се създават и регистрират през 1993 г. – 1994 г. права.Това са:
1. МУЗИКАУТОР, дружество на композитори и автори за колективно управление на авторски права при публично изпълнение и звукозаписване.
2. ТЕАТЕРАУТОР, дружество на авторите на сценичнии произведения за колективно управление на авторските им права.
3. ФИЛМАУТОР, дружество на носителите на авторски права върху аудиовизуални произведения, а от 2000 г. управлява и сродните права на филмовите продуценти.
Тези организации са членове на CISAC – международна конфедерация на дружествата на автори и композитори.
През 1998г. започва създаването на първите организации за колективно управление на сродни на авторските права:
- АРТИСТАУТОР, дружество за колективно управление и защита правата на артистите, създадено 1998г..
- БИА (Българска Изпълнителска Асоциация), дружество за колективно управление правата на артистите – изпълнители, създадено 1998г.
- ПРОФОН, дружество за колективноуправление правата на продуцентите на звукозаписи, създадено 1998г.
- НАЗИП (Национална асоциация за защита на изпълнителските права), създадена през 2001 г.
- TВ АУТОР, дружество за колективно управление правата на телевизионните продуценти, създадена през 2002 г.
Организациите за колективно управление на авторски и сродни права имат специална регламентация в чл.40 от ЗАПСП. Съгласно ал.3 и ал.4 на същия член те се учредяват и функционират като сдружения с нестопанска цел и се подчиняват на изискванията на Закона за юридицеските лица с нестопанска цел. Същевременно е въведен и регистрационен режим в Министерство ноа културата, където следва да се представи, препис от решението на съда в срок от два месеца след съдебното вписване.
В България през последните години се наблюдава едно интересно явление сред организациите за сродни права. Всяка една от тях управлява правата на артистите – изпълнители, като съсредоточава усилията си върху определена част от изпълнителската общност, актьори, поп и рок изпълнители, изпълнители на класическа и народна музика, изпълнители които са отстъпили правата си на продуцентите.
’’Артистаутор” е организация за колективно управление и защита правата на артистите.
Принципите, които са основополагащи за дейността на организацията са следните: сдружаването е доброволно, всички получени от ползватели суми се разпределят между членовете, организацията се издържа за сметка на минимални отчисления, размера на които се утвърждава от Общото събрание по предложение на Управителния съвет, встъпителната вноска е в размер на 10лв. За член на дружеството, може да бъде приет всеки, който има качеството на артист-изпълнител, съобразно чл.74 от ЗАПСП. “Артистаутор” управлява правата на артистите-изпълнители, които участват в драматичен, куклен, вариететен, шоу, цирков или пантомимичен спектакъл, както и индивидуални изпълнения (рецитал, изпълнение на монолог) ; участват в заснемането на филми или други аудиовизуални произведения ; участват в озвучаването на филми или други аудиовизуални произведения.
Всеки член на организацията има право да участва в нейната дейност, да избира и да бъде избиран в управилните и контролни органи, да иска и да получава сведения по въпроси, които засягат интересите му, да иска отмяна на незаконните, противоуставните и неправилните решения на дружеството.Имуществените права на артистите-изпълнители, които организацията може да управлява са посочени в чл.76 ал.1 от ЗАПСП. Според закона артистът-изпълнител има изключителното правомощие да разрешава срещу възнаграждение: излъчването на неговото “живо” изпълнение по безжичен път, предаването му чрез кабел или друго техническо средство, звукозаписването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение, публичното изпълнение, излъчване по безжичен път и предаването чрез кабел или друго техническо средство на тези записи, предоставянето на достъп на неограничен брой лица до записаното изпълнение чрез предлагането му по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство. С промените в ЗАПСП, влезли в сила от 1.01.2003г. е въведена нова т.4 на чл.76, която регламентира правото на артиста - изпълнител да разрешава срещу заплащане - вноса и износа в търговско количество на екземпляри от записа на неговото изпълнение.
"Артистаутор" е член на Международната федерация на актьорите (FIA) , сътрудничи си с датските организации за колективно управление правата на артистите (GRAMEX, FILMEX), както и с френската (ADAMI).4
НАЗИП (Национална асоциация за защита на изпълнителските права) е третата организация за колективно управление на изпълнителските права, създадена през 2001г. Асоциацията защитава предимно изпълнителите на класическа и народна музика.Ocновните задачи на НАЗИП са съдействие, насърчаване и популяризация на изпълнителската дейност от различните музикални жанрове, оптимален принос за професионална реализация на членовете, установяване на контакти и сключване на договори за взаимна репрезентация с подобни организации в чужбина, участие във формирането на национална политика по въпросите на изпълнителските права и тяхната защита по законен ред, изпълнение на всички функции , присъщи на организация за колективно управление по смисъла на чл.40 от ЗАПСП. Видно от нейния устав, асоциацията функционира, както като организация за колективно управление на права, така и като синдикална организация на изпълнителите на музикални произведения.Член на НАЗИП може да бъде всяко пълнолетно физическо лице, което приема устава и е изпълнител на музика, предназначена за изпълнение пред публика, излъчване по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство. Асоциацията има договори за взаимно представителство с чуждестранни организации за колективно управление на изпълнителските права, като, SPEDIDAM (Франция), OZIS (Словакия), REDIDAM (Румъния) и други. НАЗИП е член на Международната федерация на музикантите ( FIM).
"ПРОФОН" e организация за колективно управление правата на продуцентите. Условията за членство са встъпителна вноска 1000лв. и наличие на продуценстки права върху най-малко един издаден музикален албум. Организацията е член на ЕPIRC -източноевропейски комитет към IFРI(Международна федерация на звукозаписващата индустрия). "Профон" има за цел да представлява и защитава правата на продуцентите на лицензирани звукозаписи и музикална видеопродукция, както и отстъпените права от изпълпителите, сключили договори с продуцентите. Под лицензирани звукозаписи организацията разбира: а) всички звукозаписи, включени в каталозите на продуцентите, членове на сдружението: б) всички звукозаписи, за които българските музикални компании са получили изключителни права от съответната чужда продуцентска компания за внос, възпроизвеждане, разпространение по безжичен път, предаване по кабел и друго техническо средство на територията на България. "Профон" не се ползва от възможността, която предоставя чл.40 ал.7 от ЗАПСП - сключваене на договори за взаимно представителство със сродни организации за колективно управление на права, от чужбина..
Основните проблеми, които стоят пред всички български организации за колективно управление на сродни права са: необходимостта от изработването на единни правила за начина на определяне размера на дължимите такси и тяхното събиране от ползвателите.
Необходимо е по-тясно сътрудничество и следване опита на организациите за колективно управление на авторски права ( “Музикаутор” , “Филмаутор” ), по отношение използване възможностити за по-широко международно сътрудничество.
Настоящото изложение, няма за цел да изчерпи в детайли всички аспекти на колективното управление на сродни права, както и техните организации. Направен е опит за кратък преглед на съществуващата практика в някои европейски страни, както и в България. В съвременния свят на непрекъснато развиващи се технологии и нови форми на използване на обектите на авторски и сродни права, колективното управление става реална необходимост. В България процеса на структуриране и ефективно функциониране на организациите за колективно управление на сродни права е още в начален стадии. Но неизбежно тяхното значение ще се засилва по пътя на страната ни към Европа.
Автор Ралица Каналева-Иванова
Публикувано в списание “Собственост и право “ бр.2/2003г.
.... Тази статия има характер на анализ на съществуващата ситуация към момента на написването. Въпреки усилията ни да предоставяме точна и актуална информация, не съществува гаранция, че тя ще остане актуална и след месеца и годината на публикуване.
За повече информация към засегнатата тема, както и за индивидуална консултация може да се обърнете към автора.
1Саракинов Г. “Авторско право и сродните му права в Република България” изд.Сиби 2002г., стр.187
2Каменова Ц. “Авторско право международно и национално“ изд. БАН 1999г., стр. 274
3Саракинов Г.“Авторскo право и сродните му права в Република България” изд.Сиби 2002г., стр.20
4Програма ФАР
“Колективно управление на правата за възпроизвеждане: развитие и модели” изд.Софита 1999г. , стр.9
|
